Балтийските страни са отворени към жените лидери, в Италия са най-възрастните държавни глави Малко

Балтийските страни са отворени към жените лидери, в Италия са най-възрастните държавни глави Малко преди президентските избори през 2017 година във Франция бе направено социологическо изследване, което да покаже какъв съгласно гласоподавателите би бил идеалният президент на страната. Тогава 54% от интервюираните желаеха държавен глава на възраст сред 45 и 50 години и единствено 3% си представяха на поста някой над 65 година 68% упорстваха водачът на Франция да не произлиза от политическите среди и да има опит в частния бранш Основното условие на гражданското общество бе той да има задоволително мощен темперамент, с цел да може да реформира страната радикално, пък било то и с цената на обществени брожения, а също да преодолее обичайното разделяне ляво-дясно. Няколко месеца по-късно французите дадоха поста на човек, който най-вече се доближаваше до този профил. Еманюел Макрон бе доста млад – едвам на 39 години, работил бе в частния бранш – бил е капиталов банкер в парижката банка “Ротшилд и сие ”, в никакъв случай не е заемал изборни длъжности, само че пък бе министър на стопанската система, промишлеността и цифровизацията в държавното управление на социалиста Манюел Валс. В огромната политика го вкара личният му политически план “Напред ” (днес партия “Република, напред! ”), който се идентифицираше като мост сред обичайна десница и обичайна левица. Днес, преди следващите президентски избори, французите са размислили и едвам 30% са на мнение, че Макрон ще бъде избран отново. Франция е единствената страна в Стара Европа, която е определяна като полупрезидентска република. Макар да дели властта с министър председател, който реализира връзката с Народното събрание, президентът има главната дума както в интернационалната, по този начин и във вътрешната политика. И защото Франция е един от основните мотори на Европа дружно с Германия, фигурата на френския президент е първокачествен фактор както в европейската, по този начин и в международната политика (за разлика от Германия Франция е член на Съвета за сигурност на ООН). Повечето президенти в Западна Европа обаче имат напълно представителни функции В Италия да вземем за пример пълномощията на президента се лимитират само до това да назначава министрите след предложение от премиера, да подписва законите и да бъде главнокомандващ. Затова и постоянно на този пост са избирани политици в много преклонна възраст. Настоящият италиански президент Серджо Матарела, който е някогашен парламентарен арбитър, през днешния ден е на 80 години. Предшественикът му Джорджо Наполитано бе на 90 години, когато напусна поста през 2015 година Стане ли дума за Германия и Австрия, нормално мислено незабавно идва името на канцлерите – Ангела Меркел и Себастиян Курц, до момента в който президентите остават по-скоро в сянка. Германският президент Франц-Валтер Щайнмайер - лекар по право, бе дълготраен външен министър на страната си и тогава бе доста по-видима интернационална фигура. Почетният професор по стопанска система Александър ван дер Белен стана президент на Австрия през 2017 година В по-ранните си години в политиката той бе прочут основно като екоактивист и някогашен водач на партията на зелените В Гърция президентите се избират от Народното събрание и за първи път сега на този пост е жена – Катерина Сакеларопулу. Преди това тя бе и първата жена, отпред на гръцкия Върховен касационен съд. Балтийските страни обаче са тези, в които дамите направиха същински пробив. През 2009 година крайник повлече Далия Грибаускайте в Литва. Икономист по обучение и някогашен финансов министър, Грибаускайте имаше солидни контакти със Съединени американски щати като някогашна възпитаничка на университета в Джорджтаун и по-късно посланик в литовската задача в Съединени американски щати. Традицията на държавни глави в поли можеше да бъде продължена от Ингдрида Шимоните, само че на изборите през 2019 година тя бе победена от сегашния президент Гитанас Науседа, също икономист по обучение. Шимоните се задоволи с премиерския пост. От октомври 2016 година до момента Естония също имаше президент от нежния пол – Кирсти Калюлайд. Избрана на поста на 46 година, тя бе и най-младият естонски президент след приемането на самостоятелност на страната. Завършила биология и бизнес администрация, в продължение на 12 година тя бе представител на Естония в Европейската счете палата. В последния ден на август тази година обаче балтийската страна се снабди с нов държавен глава – Народното събрание избра за поста шефа на Националния исторически музей Алас Карис, който бе и единствен претендент Той няма политическо минало, приключил е ветеринарен факултет и е работил в региона на молекулярната генетика. И в Словакия една млада жена – адвокатка, правозащитничка и новачка в политиката, бе изстреляна до върха на държавната власт. Зузана Чапутова бе и най-младият президент в историята на страната, тъй като през 2019 година зае креслото едвам на 45 години.  С жена – някогашен президент, може да се похвали и една страна на Балканите. До февруари 2020 година водач на Хърватия бе Колинда Грабар-Китарович. Министър по европейските въпроси, на външните работи и дипломат в Съединени американски щати, Грабар-Китарович е била и първата жена - асистент общоприет секретар по обществената дипломация на НАТО. Завършила е интернационалните връзки и когато стана държавен глава, също беше много млада – на 46 година Последна към женския президентски хор в Европа се причисли молдовката Мая Санду. Завършила интернационалните връзки, тя е учила в “Харвард ” и е била консултант на шефа на Световната банка във Вашингтон. Консерваторът Анджей Дуда обаче е може би президентът от Централна и Източна Европа, за който се приказва най-често в медиите. Причината е, че някогашният юрист и лекар по право няма желание да отстъпва на рецензиите на Европейски Съюз, че Полша се отклонява от правилата на върховенството на закона. След преизбирането му предходната година наблюдаващи показаха, че напрежението сред Варшава и Брюксел ще се ускори, а Дуда ще продължи да упражнява напън над самостоятелното правораздаване и медиите. Що се отнася до другия непокорен възпитаник в Европейски Съюз – Унгария, там несъмнено мощната фигура е министър председателят Виктор Орбан, а кой е президент на страната, е въпрос с нараснала компликация. Въпреки че Янош Адер е към този момент на поста 9 години. Бивш юрист, той е бил също и дълготраен ръководител на унгарския парламент. Чешкият президент Милош Земан мъчно би се запомнил с активността си, само че по тази причина пък е същински цар на гафовете и недипломатичните изявления Една от последните му изцепки от това лято е, че назова транссексуалните отвратителни и с това провокира следващия скандал. През 2011 година дефинира исляма за антицивилизация, а до момента в който беше министър председател, едвам не скара Прага и Берлин, като разгласи судетските немци за пета колона на Хитлер. А другояче и той е приключил стопанска система. Учител по физика и дълготраен кмет на град Сибиу, румънският президент Клаус Йоханис е етнически немец, защото произлиза от семейство на трансилвански саксонци. Вече 7 години той заема най-високия пост в страната и имаше нелеката задача през огромна част от мандата си да ръководи с държавни управления на политическите си съперници – социалдемократите. Йоханис застана зад тила на шефката на антикорупционната прокуратура Лаура Кьовеши, когато против нея политици, упрекнати в злоупотреби с власт, поведоха война и я смъкнаха от поста. Днес тя управлява европейската прокуратура.  На Балканите най-обсъжданата може би фигура е сръбският президент националист Александър Вучич. Завършил право, той минава през публицистиката, преди да влезе в политиката. А преди да поеме поста на държавен глава, натрупа опит в изпълнителната власт като министър председател. Известен е освен с непримиримостта си към независимостта на Косово, само че и с рецензиите си към Европейски Съюз поради прекомерно бавния прогрес на разширението със Западните Балкани. Шест страни от Европейски Съюз имат за държавен глава монарх – Белгия, Испания, Нидерландия, Швеция, Люксембург и Дания. Монархия е и нечленуващата в Европейски Съюз Норвегия, както и напусналата съюза Англия.